НА ПЛАДНЕ

Пейо Яворов

Спи тежък сън душа (след оргия безпътна),
задавена от битпазарските парфюми
на уличната прелест - отвратена, мътна
от евтини напивки, крясъци и глуми.

На пладнята часа ще скоро да удари.
Кошмарно спи душа, спи още непробудно,
не мога аз да стана. Станаха другари,
излязоха - и вън заглъхват стъпки мудно.

Притвориха зад себе си врата другари...
Аз искам въздух и прохлада, как да стана?
И вечер наближава!... Пладнята настана
сред пушек от тютюн и винни па̀ри.

върни се | съдържание | продължи