Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ПОСВЕЩЕНИЕ

 

Пейо Яворов

 

 

 

В падения, в подеми тебе китих,
ти бе царица горда много дни;
аз всъде бях и всичко запокитих,
ти с мене скромна се уедини;
на теб аз никога се ненаситих,
на мен ти никога не измени:
света пред тайните ни би се слисал,
другарко моя, моя волна мисъл.

 

Змия коварно мила, желтоока
ти бе - и драг ми беше моя грях;
като желязо хладна и жестока
ти бе - и в мрачна радост те следях
като небето светла и дълбока
ти бе - и нежно в тебе се топях;
като нощта престъпно сладострастна
ти си!... и гина аз в прегръдката ти властна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]