Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ПРЕД ЩАСТИЕТО

 

Пейо Яворов

 

 

 

Най-после ето те - и чакаш,
о щастие, без свяст желано
през дълъг ред мъгливи дни!
О щастие, безумно звано
през толкоз нощи в тъмнини...
Душа в душата на света,
ти - кървав цвят на любовта.

 

И ти пред мене ще застанеш
с букет от рози на гърди.
С венец от грейнали звезди...
И ти мъглите ще разсееш,
но ти в пустиня ще огрееш,
о щастие, тогаз!
...Букет от рози на гърди
на пясък ний щем разсади.
О, щастие - и аз!

 

И ти пред мене ще застанеш
в звезди, сияйно - непонятно,
в цветя, потайно - ароматно...
От блясък аз ще ослепея
и навсегда ще да закрея,
о щастие, тогаз.
...И сляп ща тебе похабя,
безсилен - мене щеш уби.
О щастие - и аз!

 

Пред мене ангел ще предстанеш,
о щастие и радост -
о щастие и радост навсегда!
Вампир над мене ще застанеш,
о щастие и горест -
о щастие и горест - и беда!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]