Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

МАЙЧИНА ЛЮБОВ

 

Пейо Яворов

 

 

 

Аз всичко съкруших, до сетнята мечта в сърцето,
и всичко угасих, до сетнята звезда в небето:
сред тишина и мрак политнах сетнем към леглото,
разтласкал вече с крак руини от добро-и-злото.

 

И рекох: сетен мра. Но ей продума в тишината,
ти, майчина любов, и ей застана в тъмнината
неспомнена пред мен: глава изправих в изненада,
повгледах се смутен и леден ужас ме облада.

 

Аз всичко съкруших, но ето всичко оживява
вдън твоите очи - и тям живее в глъбините;
аз всичко угасих, но ето всичко засиява
от бликнали лъчи, на твоя поглед от лъчите.

 

Аз с мисъл те допрях - и пулса ти навеки бие:
лицето ти видях, сърцето кой ще ми открие!...
На свет скрижал кивот за цялата вселена -
на смърт и на живот съзвучност, химна вдъхновена.

 

Аз всичко съкруших, но ти стоиш несъкрушима,
и всичко угасих, но ти блестиш неугасима:
загадка от гранит - по-непрозрачна то гранита,
и пламък страховит - и в пламък бездна страховита!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]