ПРИЗРАЦИ

Пейо Яворов

Те греят с утро-ранната усмивка
на деня пред огледална капка спрян,
   те плачат под жалейната покривка
на безлунна вечер - по несбъднат блян:
      видения далеч пред мене откроени...
      Любов, нататък впила погледи смутени,
дали то не са от миналите дни
   отхвърлени там сенки домилели?
Знаеш ли назад пътека, в кривини,
   настелени от листи пожелтели?

   Те шепнат всеотдайно речи нежни,
през шумът на пладнята аз слушам тях;
   те поледяват в тъмнини безбрежни
тишината полунощна с горък смях -
      незнайници задъхващи се изнеможно...
   Любов, всегда напред заслушана тревожно,
дали то не е от миналото ек,
   отхвърлен в бъдащето недогледно?
Бягай и търси безмълвие - далек
   към зевът на убежище последно!

върни се | съдържание | продължи