Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

МОЛИТВА

 

Пейо Яворов

 

 

 

Душата ми е озлобена и жестока.
Майко, бди
   над своя паднал син: днес злото и порока
дишат в моите гърди.
   Една ръка в ръката ми трепери -
радва се усмихнато дете...
   Къде я водя аз, към увенчаните ли двери
на отричания рай - и где са те?

 

   Но ти си тук, над мене дух печален!
Майко, бди -
   като луна среднощна с поглед състрадален
на злодеец по престъпните следи.

 

   Дете - тя вкусва сладостта на шемета да гледа
в неизбродените бездни на греха.
   Не аз ли я научих? Първа бе победа
първото притворство на смеха...
   На бездна по ръба, към бездна нова,
късайки попътните цветя
   и дишаща безгрижно тяхната отрова,
знае ли къде отива тя?

 

   Душата ми е алчаща и хладна.
Майко, бди
   над двама ни: пред волята ми безпощадна
на невинността защитница бъди!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]