ПОКАЯНИЕ

Пейо Яворов

Отрекох те, проклех те някога, о боже,
и ето ме повергнат в прах...
Не милост осенява грешното ми ложе:
чрез твоята жестокост те познах!

Обичам аз - и страдам... И страданието към омраза
не е ли зов?
Ти с обич и омраза духом ме проказа, -
проказата нарекох аз любов.

Самотно ми е: чувствувам пустинята въздушна
и слънчевия жар!
Природата сияе мрътво равнодушна...
Защо съм посред нея жива твар?

Аз любя, но не искам, не мечтая!
И само знам -
аз знам началото; не виждам края,
не виждам и не питам що ме чака там.

От много върхове надничам, спущам се по
всичките наклони
и в бездната се губи моя път...

Навън окото сълза не порони; вътре сълзите ми
    оживяха скорпиони
по жилите ми гмежно се влекът.

Отрекох се, проклех те, господи... и ето ме
    сред пъкъла, и ето ме - сред пламък
вопия аз:
Кажи, кажи сърцето ми да стане камък -
и нека ме приспи навеки мраз!

върни се | съдържание | продължи