Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

СФИНКС

 

Пейо Яворов

 

 

 

Зловещо се възема кървава луната
и никнат безпокойни сенки на нощта;
задавени въздишки - плаче тишината...
Сърце ми се не сепва, сам-само в света.

 

На спомени неволни сенките печални,
безкрайна върволица, никнат пред очи:
другари изнурени, дрипави и кални...
Сърце ми ги не вижда: вижда и мълчи.

 

Повехнали тела на блянове омайни,
разръфани шибои - нито дъх, ни цвят, -
пребулени се влачат плачещите тайни...
Сърце ми чуй-ме чуе, сам-само в цял свят.

 

И сфинкс един ме гледа - камък неподвижен,
с коварство притаено в поглед без лъчи,
унесено замръзнал, странен, непостижен:
сърце ми всичко знае - вечно ще мълчи...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]