Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

СЛОВА

 

Пейо Яворов

 

 

 

Слова, на изповед слова в душата ми се раждат,
                        раждат, мрът, -
въглени, които пламват - въглени, които светят
                        в моя път -

 

            които гаснат.
      Берат се и река ще да нараснат
      в гърдите ми на разкаянието сълзи
                        непрестайни,

 

разрушително потайни,
      и пак ще бъде лед ледът им разтопен:
      че аз съм сам, че няма никой окол мен.
      И до главата ми с участие склонил глава,
      кой на утеха тихите слова
      ще мене да промълви тепло, беззаветно?
      И сълзи, в обич сълзи, безотчетно
      за мене с мене да пролей,
кой ще дойде тук?
      Безмълвие - ни звук.
Гробище зад мене, гробище пред мене се тъмней.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]