УМРИ!

Пейо Яворов

Мечта - в заглъхнала пустиня незаглъхнал звън,
и сън - видения засмени в тъжна самота...
Недей ме нивга ти за миналото пита,
не хвърляй в бъднините поглед устрашен:
пометено е вече, буря що помита,
и кой отгатна утрешния ден?

Желай, - желанието наше нека бъде сън,
и звън - що глъхне-не заглъхва, в края си без край.
А миналото мина, - опитен грабител,
на пръсти си отиде неусетно то,
и бъдащето иде трезвен довършител.
да чакаме ли ние и защо?

Умри, - смъртта ми нека бъде празник в самота;
мечта - мечтата ти в мой пламък нека догори.
Щастлив е, който в път надире не поглежда
и стъпки не брои оставащи напред -
и който отнесе усмихната надежда
отвъд света, през снегове и лед.

върни се | съдържание | продължи