Пейо Яворов

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ПО-БЛИЗО ДО ЗАХОД

 

Пейо Яворов

 

 

 

На битието вихъра не спира, -
що е ден и мрак?
Вървим нагдето морен ден умира,
и няма да се върнем пак:
ни мигновение покой и мира -
вървим, що значат път и брод?
Направо към заход! Направо към заход...

 

Не пречат нам световните премежди, -
вярващи души!
Извън света са нашите надежди,
след тях ни жаждата суши:
развява вихър пътнишки одежди,
сияе в пурпур небосвод;
далеко на заход! Далеко на заход...

 

Денят издъхна вече и не свети, -
да затворим взор!
На вечността свещените завети
огласят явствено простор:
от радостно смирение обзети,
да продължим уречен ход:
по-близо до заход! По-близо до заход...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб”. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]