ЗЛОВЕЩО МРЪЩИ СЕ НЕБЕТО...

Пейо Яворов

Зловещо мръщи се небето.
лудува хала над морето,
сърдито кипнали вълни
огласят нощни тъмнини.

Живот прекършен от бедата,
скръбта немирствува в душата,
безсилен яд кипи в гърди,
език проклятия реди...

Ще грейне слънце от небето,
ще млъкне хала - и в морето,
надлъж и шир по далнини,
ще дремнат яростни вълни.

Кога ще грейне и в душата
на примирение лучата?
Съдбата ще ли отреди
покой за болните гърди?

върни се | съдържание | продължи