Една от най-важните неудобности в „Под игото“ се явява многочислеността на съществата, които уплитат и разплитат вървежът на събитията без всякаква цел. Това уплитане понякога е така безизходно, щото читателят любопитен се пита: де ли ще му излезе края? Но той скоро привиква да не се безпокои за развязките, когато се навикне на начините, които авторът приспособява в такива случаи. Тези начини, при всичко че неудовлетворяват естетическата жажда на читателя, са твърде интересни; те се явяват в образите на един слепец Колчо, на един умоповреден Мунчо, на една мечка Клеопатра, на една хрътка - емексизовата, на един бивол - Юрдановия и на 8 вълци, които Боримечката избива един по един.
          Но понякога развезките стават и по изкуствени начини, които бият в очи по своята си неестественост, както е случая с отърванието на Соколова чрез забравянието на писмото от заптието.
          Но обикновено при всичкия наплив на действующи лица, действията, относително, са малко и много лица заминават покрай завезките без да са докоснати от тях. В такива случаи обикновено тези лица са представени като да са от факторите на завязките; както са например Ярослав Бързобегунец, Мичо Бейзадето, Кака Гинка, Лалка, Стайка, Рачко и пр. пр.
          Лицата, които влизат в романа да играят някоя роля, възлизат на брой около 60, исключая мечката Клеопатра, Емексизовата хрътка, вълците, ловджийското куче и Юрдановия бивол „Голю“.
          Между тези лица трябва да различаваме една група, които са нахвърлени в този роман от „Чичовците“ и, които, като „диви глогове“, освен че не дават грозде, но преобръщат и другите в глогове.
          Това става просто по зараза и няма защо да очакваме от Бяла Черкова някакви бунтове и такива подобни работи, освен теферичи, гостье и наздравици. За „дивите глогове“, en passant, можем да забележим (защото малко ще се спираме върху тях), че те можеха спокойно да си седат в „Чичовци“ и нямаше нужда да слушаме повторно техните философствания. Впрочем и г. Вазов съзнава това, и не си прави много труд: защото ни препраща да се запознаем с тях предварително в „Чичовците“ (стр. 33, издание второ, Чипевъ). Нам се чини, че и Ганко Кафеджията е хвърлен по същия начин в романа, като се прекръстил от Хаджи-Ахил на Ганко, но автора не ни казва за това нищо.

върни се | съдържание | продължи