на З.Х.

Прага Прашната брана издига
като скулпторни бели ръце.
По-кървящи от песен и книга
на професор жената-и-дете.

Ти по улица Хибернска крачиш,
после влизаш във сградата пръв.
Ти, кралю и бретонски и чешки,
ти, царю на невинната плът.

Там превеждаш Дьо Сад и Шампавер
за Кръстева говориш, за Превер
а в залата, която помни Майер,
роякът от глави се е превел.

В Бретония във вестниците пишат,
че „кралят на лирата, чешкият Маха
пред всички ще говори днес за „измите“ –
ще се усмихва, пее, ръкомаха!“

…Ти си винаги фин и човечен!
Вредом: в Прага, Париж и Виена!
А талантът ти – силен и вечен,
любовта ти към нас – споделена!

Ще те пазя във спомен и книга,
как под свода на есенен ден
ти от сградата тъжен излизаш
и замислено тръгваш към мен.

Прага Прашната брана издига
като бели, прострени ръце.
По-сюблимни от спомен и книга,
по-печални от женско сърце!