На 17 юни в Съюза на художниците на ул. „Шипка“ 6 ще бъде открита изложба, посветена на основателите на академичното образование по изящни и декоративни изкуства. Защо е важно това „връщане към началото“ ще запитаме художничката Лили Вермут - едно от големите имена в историята на текстила и декоративните изкуства.

         - Знаем, че тази изложба се подготвя отдавна. Разкажете ни малко повече.
         - Наистина, още преди близо четири години с ръководството на СБХ (с Ивайло Мирчев) беше уговорено, че трябва да бъдат представени големите фигури на първите наши учители от края на XIX, началото на XX век, създали цялостната система на образованието в Художествената академия, за което България получава златен медал в Париж още през 1900 г. Много от тях се оказаха неизвестни за по-младите историци, които приемаха изявите на своето време за първи постижения в нашата история. Идеята за изложбата срещна едновременно необяснима съпротива, от друга страна огромен интерес. Не можех да се откажа от нея, въпреки липсата на подкрепа, защото чувствах морален дълг пред ярките образи на Ив. Пенков, Ст. Баджов, Сирак Скитник, Дечко Узунов, Ал. Миленков,
         В. Захариев и много още художници, артисти, писатели, запечатани в съзнанието ми от най-ранните години в дома на родителите ми през една красива, духовна, забравена епоха.
         Искрен интерес и желание за съдействие проявиха художници, преподаватели в университета, личности от Академия на науките, от Главно управление на архивите при М. С. и някои съвсем млади изкуствоведи. Събирахме се, решавахме, но изложбата се отложи веднъж поради невъзможност на някои музеи в този момент да дадат исканите експонати и втори път, след като бяха сменени четири пъти уредниците в Националната галерия и последният просто заамина.
         Темата за изложба на забравените се превърна в сага за едно златно съкровище, което всички знаят къде е, но някои не позволяват да се открие.
         - Мислите ли, че липсва интерес към миналото?
         - В този случай, не това е причината. Наистина днес много хора са прекалено заети със собственото си битие и не желаят да знаят за нещо, коетоне е свързано със самите тях. Но тук въпросът е сложен: професионална амбиция да не се разрушат създадените и затвърдени митове и ненадживяно политическо пристрастие. Всъщност прожекторът, който най-точно може да хвърли светлина по този въпрос е една книга - „Съдът над историците-документи и дискусии 1944-1950“ (съст. В. Мутафчиева, В. Чичовска, Д. Илиева, Е. Нончева, Зл. Николова, Цв. Величкова, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995). Тук са представени документи, рещения на политбюро, на правителството, с които се коригира историята и се заличава буржоазната култура преди 9 септември 1944 г. Всичко започва да се създава след тази дата по съветски образец (тази тема е включена в мой материал във в. „Про и анти“ от 2-8 юли 2005 г. под заглавие „Историческа памет, митове истини - забравените създатели на академичното образование в България“)
         Без да говоря повече по самата тема, смущава ме въпросът защо продължава инерцията да се страхуваме от евентулни фантоми от миналото, защо има задръжки към възстановяване на историческите факти, защо тази изключително ценна, сериозна книга с документи, издадена преди десет години от Академия на науките, е непозната на журналисти, нито на политици, нито може да се намери по книжарниците (получих я случайно, но в момента около сагата за изложбата и то от непознат човек).
         - Мислите ли, че тези настроения съществуват и в други области на културата и образованието?
         - Да, разбира се. Говорили сме с преподаватели в университета, в театралната академия, в училищата. Свободата, в която искаме да вярваме, все още не може да ни освободи от страха пред методите на дълбоко вкоренената съветизация.
         - Каква е целта на тази изложба?
         - Бих казала да бъде един звънец - сигнал да се потърсят потъналите истини. Историята ни да не се движи от конюнктурни политически изисквания, а от спонтанно възникналите факти. Идеята се породи случайно (2001 г.) при изненадващата констатация, че не са познати и изобщо не се споменават имената на великаните, създали нашето академично образование, които се помнят по света. Естественото желание беше да се корегира този пропуск в историята и те да бъдат показани. След всички препятствия създавани от нежелание да се промени съществуващата картина. Колективът на Държавен архив героично пре да организира тази изложба с това, което има в наличност. Изложбата няма да покаже цялото богатство и реалния блясък на всички творби. Някои от музеите отказаха да дадат исканите произведения. Готовност за сътрудничество проявиха Националния исторически музей и Националният политехнически музей. В няколко раздела по периоди ще бъдат показани само част от авторите - преподавателите в първите наши учебни заведения, създадени с невероятен ентусиазъм веднага след 500 години робство и получили най-висока международна оценка. Целта на изложбата е поглед към историята, събуждане интерес към търсене на истината. Хвърлен камък в заспалото езеро, за да се разджвижи.

Интервюто взе Кристина Йорданова.