Мария Липискова

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

 

ПАНАДОЛ

 

Мария Липискова

 

докато една все още приказва си
и гласът й е грозен но тя си приказва
люлеейки краката си в кошче за боклук
и сивото не означава вече тъга
едната и ръка придържа края
на sky food от китайски ресторант
където предлагат храна и нирвана
в камерите на сърцето в дълбокото оцеляване
преживя ме езика
преживяме езика

 

докато си люлее краката в кошчето за боклук
може да се премести на по-хубаво място
но тук е боядисано в жълто и синьо
мирише на скъпи семейни родства по избор
един метален похлупак очукан и без подпис

 

разсейвайки се мога да ви опиша
атрофията на езика и атрофията на нервитте й
и как не може да се познае тялото
в разкрачения почерк
но ще се спра само на това
докато пръстите прелистват указанието за употреба

 

а ПАНАДОЛ успокова
БОЛКАТА

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 06. юни 2004 г.
© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]