Загадъчното свойство на музиката - да влияе не само на чувствата, но и на целия наш организъм, е отдавна известно на медицината. Още в древността и особено през Средновековието лекарите са знаели, че правилно подбраните мелодии и инструменти управляват психиката, успокояват и дори лекуват душата.
         Но тогава защо не ни лекуват всички музикални звуци? Какво всъщност се случва в нашия организъм, когато слушаме и възприемаме музиката?
         Учените-биохимици казват следното:
         - Музикалното произведение е всъщност последователно подредени сигнали с честота от 10 до 20 000 херца. Те пронизват въздуха и са навсякъде около нас, влияят на химическите процеси в нашия организъм и на обмяната на веществата в него. И ние медитираме, плачем или изпитваме истинска наслада, слушайки музиката, а в организма ни настъпват ту едни, ту други биохимически процеси. Това твърдят учените.
         Музиката около нас... Тя е в много по-големи количества, много разнообразна, шумна, много по-агресивна, отколкото е била в миналото, в бита на нашите баби и дядовци, живели спокойно без радио и телевизия. Днес агресията на музиката, без съмнение е тотална. Така наречените "низки жанрове" в нея: поп, рок, диско, техно, фолк, рап и т. н., направо са окупирали българските електронни медии - от националните до кварталните. И този невъобразим, нерядко влудяващ шум и трясък, ни преследва буквално навсякъде: на работа, в трамвая и автобуса, в кафето и ресторанта, в магазина, на пазара, в празничен ден и на площада в града (заприличал на цирк или панаир!). За мнозина от младите тази "музика" се е превърнала в нещо като "наркотик за душата" и "звукова токсикомания". Те са вече зависими от нея. Влезте в която и да е дискотека и ще се уверите, ако разбира се, издържите на грохота вътре!...
         Гръмките, ритмични удари - не толкова звучи! - натоварват и приуморяват нервната система на подрастващите, в резултат в техните още неукрепнали организми настъпва рушене на биохимичните процеси, водещи до ред неблагоприятни последствия, сред които на първо място е постепенното и трайно увреждане на слуха, смущения в нервната дейност, в сърцето, в съня.
         За съжаление, силно замърсената звукова и естетическа среда у нас /Азис, Глория, Мишо Шамара, Румънеца, Енчев, Видинлиев, Кондьо, Луна и т. н. - нейните замърсители нямат чет!/ е вече една тъжна реалност и като че ли никой не се смущава от нея, търпим я както сме търпели турското робство. Сякаш сме нейде в Ориента или в джунглите на Африка, но не и в Европа. Дори БНР (особено "Хоризонт") се поддаде на тази невероятна по мащабите си "естрадна гигантомания" (за която преди години първи алармира нашият голям композитор Марин Големинов) и тя буквално го заля. Наистина, едва ли има друго национално радио в света, което да е дотолкова естрадизирано и американизирано, в което делът на художествената музика и на българските изпълнители и състави да е толкова нищожен. Слушам радио от много страни на Европа и мога да кажа, че нашето е най-безродното, най-естрадизираното и американизираното, а напоследък упорито се и чалгизира. Да, Радио София озвучава дори предаванията си по уж, културната програма "Христо Ботев" за култура с грозни американски "тупалки" (шлагери по жаргона на самите радиоводещи, които отдавна са забравили, че има Моцарт, Шуберт, Шопен и дори Йохан Щраус...).
         А се знае, че лекува и действа благотворно върху организма и психиката единственото нормалната, нискодецибелната музика - главно художествената, неправилно назовавана и в БНР "класическа". Затова и в музикалната столица на Европа, Виена, има специален институт за лечение чрез музика или мелотерапия - с музика на старите майстори, класиците и романтиците. Защото практически и научно доказано е, че именно творбите на Вивалди и Хендел, На Моцарт и Шопен, на Бетовен, Росини и Йохан Щраус и на редица други автори лекуват, успокояват, хармонизират. И тогава защо тези прекрасни, божествени опуси на великите музиканти да не звучат по-често по нашите електронни медии, както всъщност е в целия цивилизован свят? Защо БНР ги пуска по малко, главно късно преез нощта, от 3 до 5 часа, а през останалото време ни надува главата с приказки, безкрайни текстови предавания, гарнирани с кресливи американски тупалки и с реклами, от които можеш да затъпееш!
         И защо да не водим децата си редовно на опера и концерт, както е в Европа? Защо нашите учители по музика не желаят да си направят труда (което не изисква никакви особени усилия!) да заведат своите възпитаници на някое подходящо представление на опера, оперета, балет или мюзикъл, на популярен концерт? И защо тези посещения да не станат част от учебните програми по музика? Министерството на образованието и науката би могло да направи нещо по този въпрос. Децата на България, страната на Орфей и Борис Христов са вече естетически неграмотни, духовно обеднели. Завършват училище без да са влизали в театъра или в концертната зала! Знаят песните и биографиите на Азис, Глория и Мишо Шамара, а не са чували за Верди, Бетовен, Чайковски и Моцарт! И защо музика да не се изучава повече и по-сериозно, както е в повечето културни страни на Европа?
         Нека да не забравяме, че музиката лекува, но и... убива. Да не забравяме "Индиго"...