Среща и разговор

Ани Илков

Най-трудното във нашия живот
са разговорите и срещите ни – думите.
Светът немее в произнасянето – губи се,
легендите почти са ни превзели.
Ти каза! И бе чут!
Но кой те слушаше?...

Морето е безкрайно
и то жадува действия без воля.
Ти каза и бе чут, и бе записан,
заключен във гласа на раковината.
Там, в тъмното, сред гласовете
на легендите и на морето,
е мястото едничко на Гласът!

Къде ли и легенди, и море намират сили
наместо нас да изговарят,
да помнят и записват,
да възпяват
това, което сме успявали чрез радост и страдание
сами да разберем, за да поискаме да чуем?...

Да, тези срещи-разговори имат втори смисъл
(защото те са разговори в срещи по море!).
И всеки път делфинът ще узнава слисан
Псувните груби или нашите безписмени молби...

Знам, старецът е символ на грамотност!
Там някъде, където слухът изтънява и се губи (из морето),
там! – глух, ням и щастлив със щастието,
което мечтаем на младини,
там! – само там ние можем да узнаем,
че сме мечтали, без да знаем, чрез лъжи...

Какво му е на стареца, че може
да дращи мъдри думи по морето?...
Вълните ги отмиват, той се смее,
Зелени водорасли го полепват...

По-друг е смисълът на наште срещи-разговори
(тъй рядко живите се срещат по море!)...

И както между вяра и молитва
расте страданието в житейски безпорядък,
така един към друг гребем. И разговаряме!
Та срещите на са поеми за морето,
Поеми на вълните, на Гласа –
нашият глас – безазбучна молитва,
глас настоящ – сред пяна и медузи...

... докато синьото море не ни изтрие,
със своя мощен Глас не ни погълне,
и гладкия делфин не ни изпие
като легенди – паднали по дъното.

върни се | съдържание | продължи