Анна Лазарова
поезия
Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска литература
автобусът винаги затваря врати за двамата старци още преди да е слязъл вторият онзи отвън отчаяно тропа по прозореца уж с бастуна си а безпредметно досущ като очите ми блъскам безпомощно по стъклата на всичко което остана вътре
продължи
Електронна публикация на 27. август 2015 г. © 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!