Даде ни сълзи като дар,
теми за безсъние, дни за препъване.
Заличаваме с мъка петната
от вътрешните стени на кораба,
с който се измъкнахме насред стихиите.
В неволите
с Твоя лик се гледаме.

Докато четем разписанието
и оглеждаме спътниците,
пак Си сложил пролетта на масата
с вишнев цвят в градините,
с глухарчета, които не стоят дълго по местата си,
с лалета, които и в червено пак не кървят –
свят, способен на любов.

И Ти се молим горещо,
викаме на всички езици:

без ТЕБ не можем,
без ТЕБ не можем,

накрая се изморяваме,
огладняваме
и сядаме да ядем
сред прохладата сладките ябълки.

върни се | съдържание | продължи