Този пейзаж, наклонен към брега,
рисува някакво застинало движение.
Сякаш е докоснал мълния, за да угасне.
Със загриженост мистична
слънцето шлифова пясъка
и в моите обятия
изповядва свободата си морето.

И нищо друго тук не е лишено
от правото на свойта вечност.

Човекът, който възхвалява лятото,
ако целуне нощното небе,
ще превърне гроздето във вино.
И диви патици ще тръгнат
за своето литийно шествие.
С прилива и бреговата линия
ще се измести.

Край солените крайбрежия
лозите пускат млади корени,
защото няма право да греши
този, който в камъка дълбаe.

върни се | съдържание | продължи