Бина Калс

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

 

Атическо слънце

 

Бина Калс

 

 

Видях от върха на планината
едно прославяно тяло
да потъва зад хоризонта –
кит, забравил нещо в дълбините.

 

После, сред маслините
поддържахме тела около сенките.

 

Най-добрият начин да навлезеш
в една тайна е с любов.
Необходимо е да останеш буден,
неспокойството ти като малко зверче
да се скрие в пукнатините.

 

„Възлюбени, не вярвайте на всичко!“
и вятърът духа, където си поиска.
Много възможни реалности,
но само Божият дух дава плодове.

 

Сега съм леха кукуруз,
в която кълват влюбени гълъби.
Сега сънят е фалшива монета.
Събуди ме, ако видиш онези острови,
които изникват сред омарата,
с едно ведро спокойствие,
което може да приеме всичко.
Така лесно падат тирани,
изчезнали папируси виждат бял свят,
и най-после идва хлябът от небето.

 

В желанието си за вечност
разпознаваш гласа с копнежа,
заседнал в него:

 

Да дойде Твоето Царство!
Да бъде Твоята воля!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 19. юни 2024 г.
Публикация в кн. „Литания“, Бина Калс, Издателство „Изток-Запад“, С., 2024 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]