С утрото – остров.
Озовали сме се в картичка.
Обеща да я пообиколим.
Взех очилата за плуване,
шнорхела,
знамето на август,
никакви излишни подробности.

Цял ден влизахме и излизахме от синьото.
Все си мислех за милувките на живота.
За моята малка улица,
с нежните бугенвилии,
слизаща към морето,
която после щях да нарисувам...

На връщане ме питаш какво нося.
Камъче, камък – цяла дузина,
един уморен ангел, свит като цикада,
оплетена в мислите ми.
За шума на вълните,
затворени в черупка мечтаех,
докато прегръщах един залив,
потънал в плажната ми чанта.

върни се | съдържание | продължи