Да не би още да те засяга телесното в тебе?
                                                               Марк Аврелий

Небето виси над мен,
устойчиво скеле за бягство.
Кога свеждат глави слънчогледите,
когато слънцето спира да се върти над тях ли?
И аз съм един малък слънчоглед,
а светът е една огромна болница,
в която не свеждам глава.

Яж, Бина! - Не яж, Бина!
Дишай - издишай!
Спри сега. Глътни това.
Я да чуем пулса на страха ти, Бина!
Аааа, страх те е, страх те е! - Хванахме те!
Не губи кураж, бъди философ,
бъди силна и смела!
Браво момиче, браво! Само така!
Гордеем се с теб - за начина,
по който се страхуваш.
Как страдаш с мъдрост и търпение. Браво!

Да, да... не се тревожи! Ще имаш
дубъл, трибъл,
анкор ан фоа, сил ву пле!

Те, другите не знаят как да боледуват!
А ти знаеш, ти си една активна
и ограмотена философка.
Ама как те хвърлихме от високото, а?

Бърррррррррр!
Не мога да изключа нощната лампа
на тези наблюдения.
Как да дръпна шалтера на гласовете им,
и угася светлините, които драскат
нежните цикатрикси и ме оголват -
пулсираща жица!

Искаш ли нещо, Бина?

- Да, искам!
Един разговор ...
Една цигара...
Едно съвършено Едно!

Е-е-ех, Бина, Бина! Не губи кураж, мечтателко!
Може би,
някой път...
Ако е рекъл Господ, Бина,
ако Е рекъл...

върни се | съдържание | продължи