Жалко, че онези гледки,
които видяхме върху древна ваза,
вече не съществуват.
Римски мост.
Езеро, в което плуват пеликани и деца.
Мъж,
едва докосващ туниката на любимата си.

Сладкото лице на природата пази
като рентгенова снимка
спомен за минали животи
и далечни времена,
прастари откровения,
цветя на Изтока,
присъствието на река или роза,
които могат да превърнат някого в художник.

Открояват се пукнатини в пролетта.
Нощи – изоставащи в растежа си –
с идващата гора и пламъка в небето,
с копието на свети Георги,
забито в змея – победен и страшен.
Краят на една антична история.

върни се | съдържание | продължи