чувам това което не мога да забравя
пан когито прочете декарт
и разбра името си и бог
който отвъртял кранчето на силата си
и ни заля с време
пред което всички сме минавали на червено
с двусмислия
от бързина
липса на нещо си
но колко дълго можеш да останеш зелен като хлор
и да не знаеш че това което търсим
Е онова което търсим

каква утеха е да отваряш очите на къртиците
да носиш ръкавици с които не можеш да погалиш
да си дърво играещо с огън

смъртта в аквариум е не по-малко тъжна
макар плоскодънните гемии
да плуват във вътрешни морета
само там можеш да потопиш възраженията им
които се бунтуват

върни се | съдържание | продължи