По стихове на Алешандре О`Нийл.
...Тогава отглеждахме ягоди в саксии
и малки сини котета, които (очакваше се)
последваха зова на дивото си естество и избягаха в гората...
Нападна всички ни, защото лепнехме от сладост
(а както се знае мухите имат огромен апетит).
После ягодите узряха, а саксиите изсъхнаха.
Изчезна за известно време и всички си помислихме,
че е умряла, а тя просто е расла някъде другаде.
Тя е набъбвала в онзи сиво-зелен цвят.
Той не е характерен и за слепите мухи.
Помня нейното завръщане...
В онзи ден ме събудиха лъчите на обедното слънце.
Познах я, въпреки че сега бе доста променена
момче
или
момиче
е нашата муха
балконска?
върни се | съдържание | продължи