Интервю с Димитър Зашев по повод новата му стихосбирка „Оцелели рими“

Боряна Ангелова-Игова: Вие сте известен преди всичко като автор на философски разработки, между които книгата Ви „Естетически отклонения“, многобройни статии и студии, а също и като преводач на „Хаос и форми“ на Дьорд Лукач, „Битие и време“ на Мартин Хайдегер и на ред други текстове от Новалис, Хъолдерлин, Ницше, Бенямин, Адорно и др. Как намирахте време и творчески ентусиазъм да съчините и втора стихосбирка?
Димитър Зашев: Заниманието със стихове е за мен привилегия, „ексклузивност“, поставям го на първо място. Така че изразът „намирам време за поезия“ не би бил напълно подходящ в случая, по-скоро първо е поезията, а сетне - „намирането на време“. А относно ентусиазма ..... ми се ще да кажа, че пишещият поезия, ако наистина пише поезия, никога не е сигурен, че пише именно поезия. Това е като страха на всяка встъпила в брак млада жена за това, ще може ли освен съпруга да стане и майка. Съпружеството й е осигурено, а майчинството е под въпрос. Написаният текст е сигурен, поетичността неотменно под въпрос.
Боряна Ангелова-Игова: Определено не Ви липсва поетически ентусиазъм след като и втората Ви стихосбирка вече е налице. Бихте ли споделили с читателите на „Литературен клуб“, първо, Вашият поглед за първата Ви стихосбирка, озаглавена „Лѐта и цвят“? Колко време Ви отне написването й? Известно ми е, че някои от стихотворенията, включени в нея, сте писали още през ученическите си години.
Димитър Зашев: Напълно сте права. Начинът на съставяне на стихосбирката предумишлено е бил такъв, че да се избегне в нея каквато и да било „подредба“ или пък „последователност“. Същественото е било да се отдаде дан на биографичността на поетическите изживявания. От тук произтича и различието в поетическата интензивност и в датировката на различните стихотворения. Знаете, че през социалистическо време „поет“ беше институционализирана позиция. Известните по това време поети, не без изключения, разбира се, бяха нещо като храненици на държавата и партията. И в наши дни техни стихосбирки намират преакцентувана публичност. Поезийствуването е идеологически рамкирано. Големият брой стихотворения, включени в „Лѐта и цвят“ подвежда някои да мислят, че това са „всички“ мои стихотворения, написани до 2000 година. Случаят обаче далеч не е такъв. Пазя си у дома нещо като вълшебно чувалче, което все още е пълно с поетически опити, така достатъчно много на брой, че да се издаде вероятно още една подобна, ретроспективна или „биографична“ стихосбирка“.
Боряна Ангелова-Игова: А настоящата Ви стихосбирка?
Димитър Зашев: В нея ще бъдат включени главно по-късни творби далеч по-малко на брой - тя ще бъде някъде около четиредесетина страници.
Боряна Ангелова-Игова: Как по Ваше мнение поетическата общност прие първата Ви стихосбирка? И къде се поставяте в съвременната българската поетична традиция?
Димитър Зашев: Бих започнал отзад напред, бих афиширал пристрастията си на читател на българска поезия така: Дебелянов и Яворов, Гео Милев, Смирненски, Вапцаров, Лилиев, Далчев, Вутимски, Пейчев, Иван Мирчев и Христо Фотев. А да не говоря за многото тук пропуснати имена. Не мога да не съм се повлиял от тези мои прочети, но те постоянно ме ентусиазират. Що се отнася до отзвука от първата ми стихосбирка, той сякаш се оказа не толкова общностен, колкото частен, на неколцина приближени. Тук не мога да не спомена с признателност статията на доц. Владимир Градев, публикувана във Вестник „Култура“ през септември 2003 г. Недостатъчно бе, разбира се, разпространението на тази стихосбирка. Дано и втората стихосбирка не я сполети подобна участ, защото „Лѐта и цвят“ сякаш сама се оказа жертва на Ле`та. Не без предумисъл, разбира се. София не е непредумишлен град.
Боряна Ангелова-Игова: Преди време, в разговор с мен, поетът Иван Христов сподели относно първата Ви стихосбирка, че намирал много общо между Вашата поезия и тази на Владимир Свинтила, а я намирал и за закъсняла.
Димитър Зашев: В условията на насилена нашенска „постмодерност“ с голямо удоволствие ще приема упрека в ретроградност. Дочух го и от мой колега (А. К.). Той буквално ми рече, че: „ако ще да била излязла през 20-те години, стихосбирката ми, щяла да бъде, видите ли, едва ли не „гениална“, да, ама сега...“ Липсват ми сиреч някъде около 70-те години. Все пак не е чак толкова много време. Дано да поживея още 80-тина години, та да го наваксам. А що се отнася до Владимир Свинтила, то дългът ми към прекрасната му, естетически конвенционална и елегантна, поезия е голям. Той е изключително „образовано“ пишещ автор. Чест би било за мен каквото и да е поетическо подобие.
Боряна Ангелова-Игова: Кога да очакваме втората Ви стихосбирка „Оцелели рими“ и къде ще можем да я открием?
Димитър Зашев: Непременно след пукването на пролетта. Предстои единствено графичното й оформление, което вероиатно ще бъде дело на Капка Кънева - една талантлива наша художничка.
Боряна Ангелова-Игова: Може ли да се прокара паралел между поезията Ви, теоретичните Ви текстове и преводите Ви?
Димитър Зашев: Едва ли. Поне за мене поезийствуването си остава частно занимание, та дори и дълбоко частно. Но от друга страна, колегите ми знаят, че философските ми интереси са към връзките метафизика и естетика, логос и аистесис, а това вече е и фон на сближение между тези мои занимания.