СОБСТВЕНА КАРАВАНА

Ивайло Иванов

Пред една снимка на Красимира Джисова

Наистина ли толкоз си красива,
каквато под шапрона те видях?!...
Край теб безспир природата разлива
брилянтите на злачния си смях.

И ти, самотна в малкото бунгало,
с развята над коленете пола,
и сто живота, вярвам, би отдала
на злачното вдън нейното „Ела!“...

(Природата!... Едничък избавител
от тъжната култура на „Лит. Вест.“!...
Сияе от небесната обител
самият Платон в тиха благовест.)

И ти, като идея в огледало,
оглеждаш се в небесното стъкло.
То сто живота, вярвам, би отдало

да бъде мъж – не само огледало
– Ахил със щит от слънце заблестяло –
що бди над теб и пази те от зло.

върни се | продължи