НА СЕМИНАР С ЕВДОКИЯ БОРИСОВА

Ивайло Иванов

Евдокия, която тъй невинно
печата във „Антимовския хан“,
Евдокия, със устни като винно,
със тънък ханш, навеки разюлян,

отмятайки косите си от свила,
днес ме запита: „Знаеш ли какво?!...
На Трети март родината ни мила
празнува по-особно тържество!...

Празнува тя мечтите си здрачени,
под чийто свод (за малко погледни го!),
били сме ний тогаз освободени
и пак наоглавени в ново иго!...“

- Така е! - рекох аз. - Без спор, така е!...
Погледнах свода – в демони сияй!...
Затуй предлагам днес да се покаем

(ала наужким, както ний си знаем!)
и празник нов да вземем пак на заем
от филолога – двайсчетвърти май!...

върни се | продължи