РУСАЛКАТА

Ивайло Иванов

Не казвам на кого!

Навярно преподаваш в този час!...
Безброй очи, като пламтящи риби,
във теб се взират. В профил и анфас
проблясват в миг момичешките фиби.

И ти, красива като морска нимфа,
на стаята в добрата синева,
невинно плуваш. Трепка всяка лимфа.
И бог Нептун ти кимва със глава.

О, ректорът е той!... Перни с опашка
на таз глава замислената шашка,
да се стовари в кървав монумент!...

И пак заплувай, мила, в синевата
на туй море от нежност и симпатия
към Одисей - възлюбил те студент!...

върни се | продължи