ЙОНА

Ивайло Иванов

Светът, окръглен, сякаш е утроба
на древен кит, и цялото човечество,
побягнало от Промисъла Божий,
седи на тъмно вътре като Йона.

Не го премила китът, ни изхвърля
върху брега на ласкава Ниневия.
Лице в лице със себе си! Какъв
по-тежък жребий има, освен този?

Връхлитат го водите, но не може
от струите им капка да отпие!...
Цъфтят отвън корали, но край него
разцъфват само сенките на мрака.

Лице в лице със себе си! Какъв
по-страшен жребий има, освен този?
Не роза е разцъфнала в небето,
а слънцето кърви подобно язва.

върни се | продължи