СВЕТЛОТО СЪЩЕСТВО

Ивайло Иванов

Бе кръчмицата малка, от колоните
ехтеше джаз, а после замениха
касетата със тази от „Коса“!...

И сякаш, че най-ласкавите тонове
повдигнаха ръката ми, щом тихо
погалих с пръсти нейната коса:

- Усещам, с този страх, до демоничното
съм твърде близко. - казах й. - Наследственост!
Или пък изтерзано естество!...

Тя се усмихна: - Не! До серафичното!...
И дръпна от цигарата божествена:
- Не виждаш ли какво си светло същество?...

Тогаз прогледнах, дявол да го вземе:
Та тя от час се „друсаше“! Навярно
във този миг минава през тунел!...

И „Лет би съншайн” леко я поема
към небесата, дето триумфално
въртят се Марс, Луна и Юпитер!...

И тя върти се! Сферите небесни
танцуват покрай нея – и „Коса“
се смесва със архангелските песни,

цветя разцъфват, падат словеса,
от устните й литват пеперуди,
щом дръпне от горчивата „трева“!...

Какво тогаз съм седнал да се чудя,
че вижда само Светли същества?...

върни се | продължи