Улицата, на която
дните ми растат и се смаляват
затъва от бляскавото си начало
към края си объркан и неясен,
като сезона, който бил
не така жесток като април,
а по-скоро като някой,
някога красив
който после
станал мълчалив –
всичко тук родено
по малко избледнява
за да се слее със калта,
от която няма сътворение.

напред >