без малко месец с тази къща
почти на края на скалата почти
надвесила се над водата
спокойната сега вода гъделичкаща лениво залива
капаците на малкия прозорец забравени отворени
понякога се случва да се тряскат в дни със силен вятър
и пак да се успокояват
в стаята на горния етаж
килимът на руло навит и изправен в ъгъла там
е само масата вляво от вратата но столовете липсват
няма стол на който да седиш и от тази палуба
сутринта около час да не откъсваш
поглед от искрящото море
сега металносиво често бурно
радиото мълчи
лъха бриз и тръпки ни полазват
мен на петия
теб на седмия етаж

след два-три дни април издухва созополската къща
от мартенския лист на календара заменяйки я
със сурова арктично ведра исландска панорама
както подобава на жестокия април

и кой сега е благородният
юни август или пък декември
само леко
без предреждане и бутане
кой от останалите ще снизходи слънчево
и щедро ще нахвърли щрихите
в тринайсетия пейзаж от календара
отнасяйки ни двамата
на място жадно и упойващо
мястото което по-трудно
по-болезнено да откъснеш от стената
от телата
също и да го запазиш

ареал на любовта

върни се | съдържание | продължи