Сенегал е малка страна (почти колкото България), разположена на атлантическия африкански бряг, бивша френска колония. Главният й износ е фъстъци и... поезия. Сред най-значителните световни лирици личат имената на сенегалците Давид Диоп и (преди всичко) Леополд Седар Сенгор.            

         Тази поезия съчетава високите образци на модерния словесен изказ с трепетния ритъм на тамтамите, със заклинателната сила на устните предения от джунглата, с фолклорната многозначност на езика, където една и съща дума, произнесена с различна височина на гласа, придобива различно значение. Една поезия, изпълнена с гордост от физическото съвършенство на черния човек с неговите леопардови движения и пееща душа - поезия, родена от преклонението пред сетивната култура на черния континент, пред неговата магическа мисловност, тъй чужда на европейския изчисляваш разум. Това въздигане на чувствеността, интуицията, спонтанното прозрение се отлага в идеите на "негритюда". Тук Африка открива наново себе си, отправя поглед навътре към джунглата на сърцето си, за да намери извечните стойности на човешкия живот. "Това ме кара да мисля за Орфей, който слиза в царството на Плутон, за да изведе оттам Евридика", пише Жан-Пол Сартр в прочутия си предговор към съставената от Сенгор антология на френскоезичната африканска поезия.            

         Строфите на Сенгор дишат свободно, широко, тържествено, без насилие над словото, внушават чувството за автентичност, за самородност на метафориката, за радост от сътворчеството.                          

Ръката ми ръката ти позна,                                                                  
коляното ми - твоето коляно,                                                                  
първичния си ритъм преоткрихме...

         Сенгор смята, че едно стихотворение само тогава става съвършено, когато се превърне в песен - в едно и също време слово и музика. "Поезията трябва да се върне към своите първоизточници, към времената, когато е била пята и танцувана както в Гърция, и преди всичко в Египет на фараоните, и както все още - в Черна Африка".            

         Като дългогодишен президент на страната си Леополд Седар Сенгор прави поезията „държавна доктрина“ - резултатът: за две десетилетия независимост републиката не е водила нито една война...

върни се | продължи

---

^* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки.
50 приключения с привидността“, която е на пазара с марката на Издателство „CIELA“!