Средствата са част от истината -
също както и целта.
                  Карл Маркс

         Една от големите сензации в началото на XX век е гибелта на "непотопимия" презокеански лайнер "Титаник", който още при първия си рейс от Европа за Америка през 1912 година се сблъсква с айсберг. Светът е потресен не толкова от броя на жертвите - 1600 души, - колкото от крушението на един технически шедьовър, възхваляван като символ на модерната епоха. Една година по-късно светът изживява нова сензация, но този път в литературата - това е романът на немския писател Бернхард Келерман "Тунелът". Дръзкият проект да се прокопае тунел под Атлантическия океан, който да свърже двата континента и да осигури бърз и безопасен превоз, окриля читателите, укрепва наново вярата във възможностите на човека да обуздае природата и да я подчини на своите цели. Книгата има небивал успех, бързо е преведена на много езици и е издадена в повече от един милион екземпляра.      
         Ала не минава и година от публикуването на романа и избухва Първата световна война. Тя унищожава немалко илюзии, но преди всичко развенчава мита, че техническият напредък сам по себе си е напредък към човешко благоденствие. Войната за сетен път потвърждава схващанията на някои значими мислители от XIX век, че техниката като средство за производство неминуемо влиза в противоречие с обществените отношения.      
         Книгата на Келерман запазва своята стойност във времето не толкова със сензационния си сюжет, колкото с разкриването на една проблематика, чиито измерения се осъзнават истински едва днес. Писателят с голяма точност предсказва живота в модерния голям град с неговата дехуманизация и липса на духовност. Неслучайно действието на романа се развива в Америка и най-вече в Ню Йорк - тази класическа арена на битките между Труда и Капитала. Този Ню Йорк живее в денонощна надпревара; автомобили, надземни железници, коли, хора - всичко лети, устремено към една-единствена цел: печалбата. Манхатън, огромното сърце на метрополиса, ги поглъща, всмуква и изхвърля през хилядите си транспортни артерии. Тук човешките същества са превърнати в лишени от самостоятелност частици, в хаотично движещи се атоми, нажежени от взаимното триене. Отвсякъде ги преследват търговски реклами, подканящи ги да удвоят доходите си, а чрез медикаменти да се избавят от неизбежната истерия и алкохолизъм. В небето кръжат рекламни дирижабли, предлагащи "здраве", "успех", "богатство" - трите труднодостижими символа на прословутия "американски начин на живот".                                          

         Човекът и Техниката            

         Но все пак: какви са шансовете за човека в този свръхнапрегнат, свръхмеханизиран, свръхобездушен свят? Отговорът, който Келерман дава, е типичен за индивидуализма от началото на XX век: талантливата и силна личност, изпълнена с енергия и трудолюбие, в последна сметка ще наложи себе си и ще осъществи призванието си в битката със себеподобните.      
         Така инженер Мак Алан успява за двадесет години да се издигне "от дълбочина осемстотин метра под земята до терасата-градина на хотел ''Атлантик''", където е събран цветът на финансовите магнати и индустриалните крале на Америка. Благодарение на своите качества някогашното конярче от рудника "Чичо Том" е станал прочут изобретател и конструктор, заел се да осъществи "най-тежката и титанична работа, извършвана някога от човека". В неговия лик, разпространяван от вестниците, списанията и "телекинематографа" - предшественик на днешната телевизия - се взира с възхищение и надежда целият свят. Жестоко експлоатиран като дете, загубил при минна злополука баща си и брат си, с течение на времето Мак Алан сам става експлоататор и причинява гибелта на хиляди свои братя по произход. Но това той не върши съзнателно, напротив: живее с убеждението, че строи своя Тунел именно за благото на народа. Струва му се, че той само стои начело на най-голямото начинание, което човечеството е подхващало в битката с Природата.      
         В действителност обаче Мак Алан не е истинският ръководител на своето "житейско дело"; той се оказва марионетка, движена от скритите лостове на икономическите отношения. Алан не успява да съхрани тъкмо демократизма на своя проект и затова не постига същинската си цел: щастието на хората. Неговият Тунел си остава поредна сензация сред развихрената мания за рекорди - техническо постижение, което накрая вече никого не учудва, макар да са го възхвалявали като "най-великото дело на всички времена", а Мак Алан да са наричали "Одисей на модерната техника". Вместо творец на ново бъдеще инженер Алан става сам поддръжник на едно социално устройство, срещу което е бил насочил усилията си. Неговото възходящо развитие на self-made man, самосъздал се човек, закономерно се пречупва в своя връх, и от герой, когото народните певци от предградията възпяват в химни, той се превръща в трагична фигура.                                          

         Техниката и Капиталът            

          Първата тематична линия в романа е стълкновението между все по-устремно развиващата се Техника и Капитала. С анатомична прецизност Келерман разкрива механизма, чрез който Капиталът, съсредоточен в ръцете на шепа финансови магнати, превръща Техниката от оръдие на човека в негов поробител. Алан гордо заявява: "Там, където днешният човек може да монтира машина, той се чувства у дома си!" Но наистина ли човекът се чувства у дома си край машината в условията на безмилостна експлоатация? Съсипвани от "адското темпо на Алан", работниците се бъхтят в "пъкъла". Със землистия цвят на кожата си те приличат на трупове, това са напълно изтощени хора, които се мятат в полусъзнание сред свистящия вихър прах, поддържани от опиати. Самият строител на Тунела се превръща в бездушен автомат, в човек с разбити нерви и разрушено здраве. За да завърши своя проект, той почти не спи, постоянно изпитва страх от нещастие, съзнанието му е заето само от машини и цифри, а всички човешки чувства у него са притъпени. От създател на Тунела Мак Алан се превръща в негов роб. Той е принесен в жертва на Капитала, а заедно с това и в жертва на Труда, защото неговата работа е вече самоцел, безумие, а не творчество.
         Техническият гений Мак Алан е мечтаел чрез своя Тунел да свърже културите на двата континента, но гигантското съоръжение, струвало живота и здравето на толкова много хора от различни раси и националности, става владение на Капитала. Не някой император или крал, не президентът на републиката, а всемогъщият банкер Лойд е първият пътник, който преминава през Тунела, за да превърне Европа в предградие на Америка.                                          

         Техниката и Изкуството            

         Друг съществен конфликт в романа на Келерман е сблъсъкът между Техниката и Изкуството в модерния свят. Обезличен от убийствения и безрадостен труд, човекът води безплоден живот, беден и пуст, въпреки материалното благополучие и извоюваното охолство. Така опразненият от смисъл труд на Алан разрушава не само личността му, но унищожава и хората край него.      
         В лицето на първата му съпруга Мод е въплътен изчезващият свят на Изкуството, свят на задушевност и сърдечна топлота. Макар дните й да преминават външно незначително и обикновено, лишени от големи събития, Мод изживява света дълбоко и богато, защото диша с музиката, с литературата - все неща, от които нейният съпруг не проумява нищо. В музиката Мод не само намира успокоение и пълнота, там тя постига интуитивните си прозрения за значението и смисъла на живота, постига висшата радост на съществуването. Изкуството няма власт над конструктора и организатора Мак Алан и вместо да събира и углъбява съществото му, то разсейва мислите му и ги пропъжда. И все пак: върху образа на Мак пада някакво благодатно отражение от поетичната и нежна душа на Мод. И затова след трагичната й гибел Алан бързо загубва малкото останали му човешки качества и се превръща в обикновен технически придатък на своя Тунел.                                          

         Изкуството и Капиталът            

         И тук кръгът се затваря: Изкуството се стълкновява с Капитала. Тази тематична линия в романа се изнася от образа на финансовия магнат Лойд и на неговата дъщеря Етел - втора съпруга на инженер Алан. Етел Лойд е типична американка; нейната красота и женственост са част от богатството, с което тя постига целите си. С парите и очарованието си капризната млада милиардерка купува смелостта, енергията и мечтите на Мак. Така Капиталът си присвоява неща, до които той самият няма достъп, присвоява си правото да властва над съкровените човешки преживявания, да властва и в света на Изкуството. Появата на банкера Лойд и дъщеря му на концерта в Медисън-Скуер-Палас поражда у публиката почтителна завист и безпокойство, всички глави се раздвижват, в залата се понася шепот, който поглъща творбата на безсмъртния композитор. Капиталът обсебва Културата и я обезсмисля, превръща я в свой престижен накит. Затова и лицето на Лойд напомня муцуна на булдог, а по изящната брадичка на Етел пълзи отвратителен лишей, който я обезобразява, за да я превърне постепенно в жива мумия.      
         Прокопаването на тунел под Атлантическия океан остава и в наши дни техническа утопия. По времето на своята поява романът е бил възприет като поетическо ясновидство, чието сбъдване е напълно възможно. Днес, столетие по-късно, се оказва, че техническата утопия и социалната действителност, описани от Келерман, са запазили своето неразрешимо противоречие.      
         Като едно прозрение в бъдещето романът "Тунелът" подсказва, че човешките усилия в покоряването на Природата стигат до граници, извън които животът вече не може да бъде подобрен, а само унищожен.

върни се | продължи

---

^* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Флейтата на съня. Литературни етюди“, която е на пазара с марката на издателство „CIELA“!