В един концлагеристки спомен прочетох следното:
С поредния транспорт докарали известен професор по философия от университета в Йена. Строили новодошлите за проверка и професорът с радост и надежда открил в лицето на един от надзирателите бивш свой студент. Някога в семинара по древногръцка философия двамата водили спор на тема кое отличава човека от животното. Професорът тъкмо бил изнесъл лекция върху циническата школа, чиито привърженици смятали за основа на щастието и добродетелта пренебрежението към съществуващите нравствени норми. Студентът, облечен сега в черна есесовска униформа и наложил фуражка с череп и кости, тогава твърдял, че човекът по нищо не се различава от кучето, дори в известен смисъл стоял по-ниско от него, що се отнася до верността и предаността. Като контрадовод професорът изтъквал човешката гордост...
Младият есесовец също познал бившия си преподавател и също се зарадвал. Поканил го да излезе пред строя и шеговито му припомнил академичния спор, обявил, че сега ще го разрешат на практика. После наредил да затворят професора в клетката на стражевите кучета, дресирани да разкъсват живи хора. Храна не му давали - трябвало сам да си я отвоюва от животните... Само след броени дни професорът обезумял, започнал да вие и да хапе - кучетата скимтели от страх. А есесовецът гордо го разхождал на каишка по плаца и му давал от ръка сурово месо като награда. Експериментът излязъл сполучлив... Само едно нещо не било предвидено: че всичко ще остане в паметта на оцелелите, ще бъде разказано, ще се превърне в документ на съвестта...
Ще влезе в някоя трудна книга - защото от всеки неин ред ще диша гняв и болка, но също и вяра в човешката гордост - тази трудна книга ще е важна за онзи, който в трепетни минути е размислял над стиховете:
върни се | продължи
---
* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки. 50 приключения с привидността“, която е на пазара с марката на издателство „CIELA“!
|