Понякога полумесецът ми разказва
половинчати истории.
Започва и после... нищо, нищо...
Но поне е красив, поне е кървав —
А аз съм пес.
И моята кучка се сгушва в мен,
аз поднасям към устата й раната ми във форма
на полумесец, и тя започва нежно
да я ближе, все едно е новороденото й кученце.

върни се | продължи