Движението на малката стрелка,
спускането на луната...
Преди можех да пиша за тях.
Какво съм аз? Един пушач,

палещ поредната цигара, никога
непоглеждащ часовника,
оставил радиото тихо на класическа музика
цяла нощ,

оставил вратата отворена
към дъждовната и тъжна улица, към
вятъра и миризмата на листата,
чакащ,
винаги с дъх на водка,

оставил вратата отворена
цяла нощ,
всяка нощ –
за тебе.

върни се | „Излизане от тъмното“ | продължи