Ти сама ухаеш на изсъхнали листа

Мирослав Христов

Ще стопя олово в прекрасните ти зеници, болежко моя, и ще измия бялото с пустинен цвят. Ти си недоносен спомен, но не бих казал аборт – все пак не забременяхме с чужди цветя, без градина и без приспивателни за пролетта.

 

Бих могъл да изровя малко пръст и да те нахраня, но ти вече си повърнала в снежните преспи на своите земни изнемогвания и не мога да помогна, защото човек като мен не може да опитоми бесовете си, жалки и неадекватни слова, захвърлени безцелно и формулирани правоъгълно, сякаш за да превърнат в абстрактна жена.

 

Скакалец в нощта пее симфонията на изгубено сърце, неизпълнено с пясък от собствен бряг. Неотшумяла зора, няма да разбереш защо корените прояждат основите на къщата, без покрив останала, остава ти да обичаш звездите - затова сигурно бълнуваш техния блясък.

 

Само ако можех да видя съня ти рано сутрин, бих въвлякъл в изкушение сухите кори на твоята страст.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи