плебей със скъсан джоб

Мирослав Христов

изпратих съобщение
„елате да спите с нас“
и после се смях
защото никой не дойде
пък всъщност аз
съм объркал късния час
по телефона
говорил съм с непознати
но не остана време от разглеждане
на голите ти снимки
и останах прав в леглото

и все пак осъзнавам, че вие сте права
това не съм Аз който изпуска
завивката с нея на пода
където моето целомъдрие
стаено прегръща килима
успях само да изцапам
панталона син
със синята боя на очите
после да изгоря краката си
в жаравата на твоя грим
същата вечер музиката не спря да вие
а белите чаршафи се превърнаха
в тревисти поляни
навън Аз търсех някого

видях на другия ден, че съм
преглътнал и очите ми
станали са по-големи
от предишната процедура
по зрение така че днес
плавайки с ветроходната лодка
и мислейки си за всичко това
не успях да се отразя в дъното
където беше леглото ни

(виждах се препуснал
като побеснял кон
бягащ от невъзможната
липса на камшик и юзди)

изпратих съобщение
„елате да спите с нас“
и замълчах
стори ми се логично

върни се | продължи