Mystical machine gun

Мирослав Христов

Суровината на материала носен от нас е правопропорционална на положения труд по време на изгревите, събличащи пред очите ни голи лъчи. От небо-с-клона, откъдето падаме и ритаме в коремите на майките си, а после бъркаме в паниците, в търсене на мед, жизнените сокове в нас сключват брак със забранени плодове.

 

Ето ме - аз стоя тук, съвсем не на място, съвсем не-изгубил надежда и съвсем без дъх, тъй като нямам повече камъни за мятане, а това ме убива.
Обувките, с които ходя са твърде малки или твърде големи, затова пътеката ме води пред лицето на грапавия бетон и снишените хорски прегради – бодливи ръце зъл опитомител. Ето там заставаме в бойна редица, мълчаливо заслушани в бесовете – те са тор в нашата градина.

 

Благостта на думите съживяващи прашасалата книга на ума са боготворна радост в дните на знака „плюс”. Само тогава бих могъл да родя отново от себе си чистата новост на времето. Тогава отново израствам без да се заяждам с кривогледството на външния поглед.
Ето тук вътрешния свят царува близо до празния величествен Отец.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи