ДОМ

Калоян Праматаров

 

I.

 

денят започва късно, всеки се труди в собствената си килия,
часовете - дебел, мъжки котарак - сноват по коридора,
нощта идва, без да си очаквал

 

зима, почуква по стъклото вятър, хлопва се врата,
в кухнята потракват приборите на живота,
пали лампите си вечерта, книгите в библиотеката се пренареждат,
авторите разменят своите места, гласовете им остават,

 

чувам тихите им стъпки в черепа на тази сграда,
долавям, пясъкът на думите проскърцва,
страниците пърхат в ямите на мъртъвците
и отлитат в избелелия ирис на деня,
домът разпръсва книгите си над земята

 

 

 

II.

 

синята писалка на нощта изпуска над площада,
запотеният прозорец се покрива с мастило, някъде отвъд
по дърветата сияят ангели, привързани от градската управа,
като думи в ямата, която сам съм издълбал

 

пред къщата – три сребърни пера в черна стъкленица,
непривичен монумент, херувимите надуват неонови тръби,
камбана отмерва часовете
луна - окото на елен, наднича през тъмното стъкло,
и гледа северните редове - вирове, в които водата си отдъхва

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи