Стефан Прохоров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Илюзии, докато превеждам

 

Стефан Прохоров

 

 

 

Отидох за риба, но хванах само дим,
когато разбрах за твоята младост.
Цигара беше, а аз не - пантомим,
измислена болка и радост.

 

Нямах думи, нямах нищо,
но те имах написана.
Сега си моя, и те имам, и те няма,
моя чудна малка и мислена.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 09. юни 2009 г.
©1998-2020 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]