Стефан Прохоров
поезия
Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора
Илюзии, докато превеждам
Отидох за риба, но хванах само дим, когато разбрах за твоята младост. Цигара беше, а аз не - пантомим, измислена болка и радост.
Нямах думи, нямах нищо, но те имах написана. Сега си моя, и те имам, и те няма, моя чудна малка и мислена.
върни се | съдържание | продължи
Електронна публикация на 09. юни 2009 г. ©1998-2020 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!