Стефан Прохоров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Сонет

 

Стефан Прохоров

 

 

 

Изчезнаха буквите от клавиатурата.
Изчезнаха писалките, моливите.
На гроба ми подписа се културата
на незнаещите за презервативите.

 

Издигнах си паметник от камък.
Отвътре беше злато, а отдолу чист.
Заживях като във гроб аз в този замък,
пишейки за липсата на лист.

 

Няма да изляза, така съм решил.
Ще седя докато умра или загина.
Нали съм поет, това ми е шегата.

 

И ти, Господи, си така преценил.
Ще поседя тук точно май една година.
Нали поетите сме по реда на номерата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 09. юни 2009 г.
©1998-2020 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]