Сонет
Стефан Прохоров
Изчезнаха буквите от клавиатурата.
Изчезнаха писалките, моливите.
На гроба ми подписа се културата
на незнаещите за презервативите.
Издигнах си паметник от камък.
Отвътре беше злато, а отдолу чист.
Заживях като във гроб аз в този замък,
пишейки за липсата на лист.
Няма да изляза, така съм решил.
Ще седя докато умра или загина.
Нали съм поет, това ми е шегата.
И ти, Господи, си така преценил.
Ще поседя тук точно май една година.
Нали поетите сме по реда на номерата.
върни се | съдържание | продължи
|