Майсторът съзерцава чирака, как ще се изяви.
Ръката, която посяга, извиква влага в очите му.
Трогателен е наистина този новак.
Отчайва се, сам си дава кураж, все нещо става.

Овладява себе си. Ето, вече не бърза.
Сега се вижда в огледалото на своя труд, готов да чупи.
И техниката само приближава го очи в очи.
Ще издържи ли, след като се различи, кой знае.

Да, майсторът се смее, той се връща оттам.
Захвърлял е живота по пътя си като баласт.
И колкото повече губел, по-малко намирал.
Но не намерил нищо повече от тоя живот.

върни се | съдържание | продължи