На Георги Господинов

І. НАВИК ЗА ЧЕТЕНЕ

В тоалетната е честа практика да се чете.
Домашният уют предразполага да разгънеш вестник
или пък да посегнеш към започнатата книга,
оставена в обсега на ръката предвидливо.
В обществени места е по-изнервящо да се чете,
защото светлината бързо гасне
и все напират на вратата чакащите ред.
Най-много да разучиш надписите по стените
или наредбите, лепени по фаянсовите плочки.
Да не говорим за транспортните неволи в самолети,
влакове и кораби, където четенето си остава лукс.
Но има изход, върху тоалетната хартия
предприемчиви люде вече отпечатват стихове.
Дали пък няма и романи с продължение?

ІІ. ТОАЛЕТНИ ХАРТИИ

В тоалетната на автогара Юг в Мадрид,
едва дочакала да стигне от България,
патриотка в нужда се избърсала с 2 (два) лева.

ІІІ. ОТ АВТОБУСА ПРЕЗ 80-ТЕ

На връщане от Мостаганем,
където е започнал кариерата си
бъдещият генерал Де Гол,
към столицата на Алжир блестящо бяла,
с миниатюрни паркове, които се отварят
по график седмично за два-три часа,
докато прекосяваме пустинята,
щом автобусът спре
пред някое крайпътно заведение,
мъжете слизат и се построяват с гръб
пред някоя стена,
за да се облекчат.
Жените с фереджета до петите
(едното от очите само е оставено открито,
така че губят ориентация и им се случва
на тротоара да се блъснат в минувач,
с каносани пети и длани,
подрънкват с гривни чак до лакътя
алжирките) изчакват търпеливо
реда си пред поредна тоалетна.

ІV. ТОАЛЕТНА МОДА

В Ню Йорк се търси персонал за тоалетни.
Рекламно фото дава мъж пред писоара в гръб,
до него е служителят, наричат го посланик,
високо заплатен и в официално строг костюм,
крепящ на дясната си длан поднос с три чаши.
Застанал пред затворената тоалетна с питиетата,
навярно е почукал с лявата ръка и чака.
Дали един клиент е вътре, как пък да са трима,
вратите са една до друга както си е по света.
И все пак нещо не е както е навсякъде в Ню Йорк.

върни се | съдържание | продължи