Повикаха я от ъгъла и тя дойде.
Единият я погали, целуна й ухото и я пусна.
Другият я уцели с точен удар в корема,
натиснаха я към земята.

Тя ги гледаше в очите, опита да се мята,
не искаше да разбере,
че съпротивата е безсмислена.

Обесиха я на близкия клон.
Преместих погледа си от прозореца.
Разтворих книгата, отпих от чашата си кафе.
Деца. Какво е за тях животът, котки много.

върни се | съдържание | продължи