Сливам се с грешното ми тяло -
родител ще ставам на нечия плът.
Мъгли от съзнание, но дух невидяло.
Изгубих се с времето, Те ме зоват.

Поглеждам небето, там съм застинал,
подклаждан от светли, остри искри.
Отзад зее яматата, отпред пък е минало,
а днес е безкрайност, върви ли,
върви.

върни се | съдържание | продължи